Желанието. Част 1: Преживяване на задоволяване

/ За специалисти

„…Тогава бухалът казал на животните:

„Сега човекът знае и може

да прави много неща.

Изведнъж ме обзе страх“.

Еленът казал:

„Човекът вече има всичко“.

Мъката му ще отмине“.

А бухалът отвърнал: „Не…

Видях празнина в човека,

дълбока като ненаситен глад…

Тя го прави тъжен

и го кара да иска всичко.

Той ще продължи

да взима и да взима,

докато някой ден

светът не му отвърне:

„Аз вече не съществувам

и няма какво да ти дам“.

(Из филма „Апокалипто“, 2006г. )

 

Винаги съм се учудвал на правдивостта на този холивудски мит,  подготвящ зрителя за апокалипсиса, който ще събуди героите на Мел Гибсън в ранната утрин на следващата сцена. В него Бухалът ни обяснява, че човешкото желание функционира като гладна ненаситна празнина, която нищо не може да запълни. Тя прави човека и тъжен и искащ. Видях празнина в човека, дълбока като ненаситен глад…. Ако сте чели предварително статията „Желание“[1] от „Речник на психоанализата“ на Лапланш и Понталис, в един момент може и да ви хрумне абсурдния въпрос  „Възможно ли е гладът да има нещо общо?“. Възможно ли е тази физиологична потребност да има нещо общо с мечтите ни за разтърсваща любов или за завидна кариера например? Или и за двете? Познайте!

В „Речник на психоанализата“ на Лапланш и Понталис желанието се обяснява посредством понятието преживяване на задоволяване[2], чието дефиниране се основава на Фройдовите „Проект за научна психология“ (1895), „Тълуване на сънищата“(1900), „Формулировки върху двата принципа на психична дейност“(1911)[3] и „Отрицанието“(1925)[4].То е свързано с времето, в което незрелия психичен апарат на кърмачето ще се сблъска със страшния, неумолим, нетърпящ отлагане вътрешен дразнител- гладa. За удобство условно можем да разгледаме преживяването на задоволяване като пиеса в три действия:

  1. В първото действие бебето ще изпитва глад, като болка, напрежение, нещо което не свързва със своето тяло и дори чувство на страх[5].Чрез плача си, то ще даде знак на грижещият се за него, който чрез храненето ще премахне напрежението. Премахването на напрежението ще се преживява като приятно чувство.

  2. Второто действие в тази ситуация, ще се дължи на невъзможността на бебето да прави разлика между представа и възприятие. Т.е. когато отново се появи възприятието за болката (напрежението) бебето ще извика на помощ представи. Представите, както за обекта, премахнал напрежението първия път, така и на приятното чувство (задоволяването). Ето какво пише Фройд в „Тълкуване на сънищата“ и „Формулировки върху двата принципа на психична дейност“: „Излизащото от нас неприятно усещане, насочено към приятно течение в апарата, наричаме желание [] Първото желание явно е халюцинаторно възпроизвеждане на спомените за удовлетворение[6]. Вероятно то [ кърмачето ] халюцинира задоволяването на своите потребноти, при усилване на дразненията и бавещо се задоволяване издава недоволството си по двигателен път чрез плач и размахване на крайници, след което получава халюцинираното удовлетворение. По- късно, като дете, то се научава да използва преднамерено тези изразни средства“[7].

Халюцинаторното задоволяване на потребностите, разбира се, е обречено на неуспех. Затова кърмачето ще трябва да потърси спасение в третото действие на условната пиеса.

  1. В третото действие най- общо казано кърмачето ще се учи. То ще започне да прави разлика между представата и възприятието и ще търси нов път към задоволяването, съобразявайки се с реалността.

Отговорът на въпроса какво е това, което ще започнем да наричаме желание, се крие в действие второ на нашaта условна пиеса. В него зараждащото се желание се разбира като подтик да се възпроизведе преживяното удовлетворение (от действие първо). Както бе посочено, възпроизвеждането на преживяното удовлетворение може да стане по два начина. Първият, който е и обречен на неуспех, е да си представим състоянието на удовлетворение или както казва Фройд халюцинаторно да го възпроизведем. Вторият начин е свързан с приемане на закономерностите на реалността, спрямо които се преценява кога, как, чрез какво и кого можем да възпроизведем преживяването. Важен акцент тук е отношението на желанието към физиологичните нужди и реалните задоволяващи обекти. От една страна то възниква в търсенето на реално задоволяване (действие първо) и ще търси реални задоволяващи обекти (действие трето), но от друга страна ще си остане свързано с прекия и въображаем път към преживяване на задоволяването- първичната халюцинация (действие второ).

Ето и някои проявления на желанието, схващано като подтик да се възпроизведе едно преживяно архаично удовлетворение, в реалността:

  1. Кърмачето често се издава, че се опитва да се задоволи чрез представа, когато задейства сукателния си рефлекс, без да е налице обекта му.

  2. При малкото дете е съвсем нормално да срещнем така нареченото „магическо мислене“. При него малкият човек ще иска със силата на мисълта да променя реалността. Както виждаме, в този опит за всемогъщество стои познат механизъм.

  3. При възрастния човек нещата ще са по- завоалирани, но разнообразните сценарии на мечтаенето няма да могат да скрият, че целта им е една- да се попадне в едно по-щастливо състояние.

  4. Клиничното проявление на завръщане към архаично състояние на удовлетворение можем да търсим и при зависимостите към психоактивни вещества. Не случайно се шегувах с мои колеги, че алкохолът е кърма за възрастни. Въпреки това, веществото, върху което пaдат основно подозренията, че може да върне употребяващия го толкова назад, е хероина. Ако разглеждаме свойствата му като пряк път към едно архаично удоволствие, то все по- ограничената му употреба показва, че реалността е успяла да изиграе своята контролираща функция.

  5. В практиката децата много добре могат да илюстрират описаното до момента. Преди време работих с 8 годишно момче, настанено за отглеждане в институция. В няколко сесии започваше превъзбудено да говори на както го нарече той, бебешки език. В неговия случай това означаваше с озарено лице да вика бързо „Та-та-та-та-та-та“, което означавало татко (та-та). Набързо издигнатите от мен хипотези за преноса на моя малък пациент и изиграния от него регрес, се оказаха ненужни. В една сесия той ми разказа за една игра, на която в последно време възлагал големи надежди. „Знаеш ли– ме попита той- че ако те прескочат ще си останеш малък? Значи ако ме прескочат много пъти ще се превърна в бебе. Сега карам всички да ме прескачат. За съжаление времето, в което моя малък пациент бе щастлив, бе отминало и той отчаяно искаше да се завърне  в него отново, може би, в тези моменти и с моя помощ.

Всъщност примерите са многобройни. По- важното е, че в преживяването на задоволяване се разкрива един механизъм на отделяне, при който удоволствието, съпътстващо задоволяването на физиологичните потребности и функции, ще заживее собствен живот и ще бъде търсено заради самото себе си[8]. Това  ще доведе до обособяването на цяла една група нагони[9], свързани с това, което ще наричаме наслаждение.

Видях празнина в човека, дълбока като ненаситен глад…. В следващата статия ще обърнем внимание на празнината, за която се говори в холивудския мит.

 

Автор: Михаил Михайлов

 

 

 

[1] Лапланш, Жан, Жан- Бертран Понталис. Речник на психоанализата. ИК „Колибри“, 2009, с. 100- 101

[2] Пак там, с. 302- 303

[3] Фройд, Зигмунд. Психология на несъзнаваното. ИК „Колибри“, 2014, с. 25- 32

[4] Пак там, с. 269- 272

[5] Фройд, Зигмунд. Тълкуване на сънищата. София, Евразия, 1994, с. 410

[6] Пак там, с. 409

[7] Фройд, Зигмунд. Психология на несъзнаваното. ИК „Колибри“, 2014, с. 26

[8] Чудесен пример за това е „сукането на палеца“. Още повече, че този пример илюстрира и една автоеротична фаза, през която това допълнително удоволствие преминава.

[9] Имат се предвид сексуалните нагони.

0